Размножаване

Хамстерите добиват полова зрялост по различно време в зависимост от вида си, от един месец до три месеца. Мъжките остават плодовите до края на живота си докато женските - не. Женските се разгонват на четири дни.

Размножителният сезон е от Април до Октомври, ражда от два до три пъти от 1 до 13 малки. Бременността продължава от 16 до 23 дни.[3].Бременността трае от 16 до 18 дни при златистия хамстер, от 21 до 23 дни при обикновения хамстер и от 23 дни до 30 при хамстера на Роборовски. Златистият хамстер ражда средно по 7 малки, но има случаи и по 24, което е максимума за утробата. Хамстера на Кампел обикновено има между 4 и 8 малки, може да има 14. Джунгарският хамстер, обикновения хамстер и хамстера на Роборовски имат по-малко на брой малки.

Джунгарският хамстер прави силни, моногамни връзки със своите партнъори. Ако се разделят, може да се депресират за дълго време. Това важи с по-голяма сила за мъжкия. Те стават пасивни, ядат повече, дори показват признаци на човешката депресия. Това се случва най-вече при мъжките. Това може да причини затлъстяване.

За обикновения женски хамстери е известно, че стават агресивни към мъжките, ако се държат прекалено дълго заедно. Има случаи, в които мъжките умират, когато ги атакуват женските. Ако имате такъв вид е по добре да ги отделите след чифтосването.

Хамстерите се раждат голи и слепи в гнездото, предварително приготвено от майката. Тя използва стърготини и листа е дивата природа, но в плен предпочита памук или тоалетна хартия. След една седмица започват да разучават около гнездото. След три седмици(или четири за хамстера на Роборовски) те са напално отбити. Повечето хора, които отглеждат хамстери ги продават на магазините, когато са на възраст между две и девет седмици

Обща информация за хамстерите

Хамстерите имат набито тяло, опашка много по-къса от тялото, имат малки покрити с козина уши, къси набити крака и дълги стъпала. Козината им е дебела и копринена на допир. Може да бъде дълга или къса, черна, сива, бяла, кафява, жълтеникаво-кафява, жълта, сапфирена или дори червена в завсимост от вида. Може да бъде и смесица от тези цветове.



Два вида принадлежат на рода Phodopus, хамстер на Кампбел (Phodopus campbelli) и джунгарски хамстер, а два вида принадлежат на рода Cricetulus, (Cricetulus barabensis - китайския хамстер-джудже на ивици и Cricetulus griseus - обикновен хамстер) имат тъмна ивица от главата до опашката. Видовете от рода Phodopus са най-малките, телата им са от 5 до 10 cm дълги; най-голям е обикновеният хамстер (Cricetus cricetus), достига 34 cm дължина без да се включва опашката, която е около 4 cm . Такъв тип хамстер е и златистия хамстер. Ангорският хамстер е дългокосмест , произхожда от златистия хамстер, той е вторият по големина хамстер, достигайки 15 cm дължина.

Понякога е трудно да се види опашката; обикновено не е много дълга (около 1/6 от дължината на тялото), изключение прави обикновения хамстер, чийто опашка е колкото самото му тяло. На дългокосместите едвам се забелязва. Хамстерите са много нежни и костите им са чупливи. Много са чувствителни на температурни амплитуди. Някои хамстери ядат собствените си изпражнения, защото живеят в пустинята и трябва да консервират вода.

Хамстерите са всеядни. Ядат повечето неща, въпреки че трябва да получават нормална хамстерска храна(каквато има в повечето магазини за домашни любимци). Интересно ще бъде за вас и хамстера ви да експерементирате с различни зеленчуци, плодове( трябва да се премахват веднага,ако се развалят), семена, ядки, варени яйца и различни лакомства от специализираните магазини. Хамстерите крият храна в бузите си, за да я крият в бърлогите си. Когато бузите им са пълни, главата им изглежда двойна. Хамстерите в Средния Изток ловуват на големи колонии насекоми.[3]

Магазините за домашни лиюбимци продават богат асортимент от лакомства за домашни любимци.